О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

            Да излезем и да гласуваме. Силата и властта на гражданите е на изборите           
           
            Уважаеми съграждани,
            Със скромните и според закона отпуснати средства от държавата ние, кандидатите за местната власт в Сливен от Синята коалиция, се опитахме да се срещнем с възможно най-много хора. На десетките срещи в квартали, села и фирми, колективи на ведомства и обществени организации, казахме нашите намерения за бъдещето на града и чухме много предложения. Благодарение на некомерсиалното, а гражданско отношение на някои от медиите, можахме да изразим определени позиции, за което им благодарим.
Позволяваме си в това обръщение, два дни преди първия тур, да изразим преобладаващото мнение на демократичната общност, че сме община в криза, срещу която трябва се действа радикално. Да се посочат причините за тази криза, за да се намери и правилния изход.
         Още в началото искаме да посочим, че за това решение е необходимо не униние,  а позитивизъм и вяра, че можем да се справим.
Над града ни наистина тегне усещането за разруха и безизходица, които обаче не са резултат от някаква сполетяла ни природна стихия, а са резултат от лошо управление. През последната година-две, направо можем да кажем – злокачествено лошо управление. Общинският съвет и кметската администрация се превърнаха в арена на схватки, резултатът от които е твърде печален. Загубена беше най-голямата инвестиция за инфраструктура -окончателно. Става дума за 36 млн. евро по програма ИСПА. И най-лошото е– загубено беше доверието на Европейските институции.
             Последният ход с възлагане на проверката на прокуратурата  и бързият отговор, че всичко е наред, е само медиен ход срещу лошите новини – отказаното продължаване на меморандума за парите по ИСПА, спирането на финансирането на европроектите и осъдителната присъда на Ямболския окръжен съд.Тези лоши новини трябваше да се похлупят медийно с една проверка, за чийто изход предварително се знаеше, че за тъй нареченото трето рамково споразумение, просто няма как да бъде извършено престъпление, с което да се занимава прокуратурата. На тази фаза, то подлежи на контрол от други институции. Така се замазва медийно провала със загубените 36 млн.евро. Очаквано се появиха се заглавия “Лечков е оневинен за европарите”. В конкретната проверка въобще не ставало дума за повдигнато обвинение, а именно за предварителна проверка и последвал отказ за образуване на досъдебно производство.
Самият кмет, когато го осъдиха, заяви, че някои е плащал на прокурори и съдии. А по неговата логика, сега, когато прокуратурата не намира в конкретния случай основание да образува досъдебно производство, означава ли, че той е плащал? С риск да ядосаме много хора, трябва да кажем, че намираме за оправдано от гледна точка на провосъдието, отводът на магистратите по дела срещу кмета. Защото нали си спомняме, че когато се гледаше мярката му за отстраняване от поста, той изкара цялата подчинена му администрация пред Съдебната палата! В правовата държава провосъдието не е цирк.
            Затова казваме, че сливенци не трябва да се сърдят от едно или друго решение на прокуратурата и съда. Прокуратурата не спира и не пуска автоматично спрени средства от ЕС, както медийно искат да ни внушат. Прехвърляйки проблема от болната глава на здравата.
            Нали никой не взема насериозно твърденията, че заради сигнали на някакви лоши съветници и лоши прокурори, били отказани парите от ИСПА! Това са приказки за предизборна и местна вътрешна употреба, с надеждата дано се хване някой на тях.
            Казваме също, че ние, гражданите, не можем да издаваме присъди и да изпращаме в затвора когото и да било. Ние обаче имаме възможност, след като даден управник е загубил окончателно доверието ни, да го изпратим у дома. Това става на избори. На избори е силата и властта на гражданите.
            Провалът не се признава от ГЕРБ, прави се всичко възможно да не се каже истината, както за водния цикъл, така и за задлъжнялостта на общината. 
             А ГЕРБ в Сливен в последния мандат на Лечков са едновременно маскировка и миманс на този провал, който разгневи града. Защото мнозинството от съветници твърдо застана зад спорните и злощастни решения. И на практика, когато миналата година кметът еднолично спря работата по водния цикъл, много хора  излязоха на бунт срещу кмета и неговото управление, събрани бяха 24 000 подписа с искане за неговата оставка. Сливен беше преди Катуница, но предупреждението на хората не беше чуто от ГЕРБ. Именно нашият депутат Иван Иванов от Синята коалиция още през август 2010 г. постави въпроса и в парламента, а не Гагаузов, на когото най-много би приличало да го направи, като бивш строителен министър. Или Янко Янков – бивш мениджър на строителна фирма. Не сме чули да изразят тревогата на сливенци по този въпрос. Защо ли?

            В Сливен на 23 октомври сме изправени пред един единствен избор – да дадем ново доверие на сегашното управление, което да продължи по старому и което отказва да носи отговорност за провала си, или да започнем настина на чисто – с ново мнозинство и нов кмет.
            Ако Лечков получи мандат за ново управление, то би означавало самоблокиране, а са възможни и предсрочни избори, заради проблемите  му с правосъдието. И в двата случая ще означава загуба на време, енергия и непредвидими за общината негативни последици. Окончателно ще бъде нарушен диалогът между гражданите и управата. Вече заради създадения от него проблем с водния цикъл загубихме почти две години. Никой не може да каже колко ще загубим във връзка със започващите дела.

            Нека кажем и това. През целия преход демократичните сили в Сливен са имали кмет само през първия мандат, когато се установяваха новите правила. Тогава ние се справихме. Към сегашното състояние на разруха, финансов колапс и стагнация за бизнеса и гражданите, нямаме отношение.
            Затова имаме моралното право, имаме гражданското самочувствие, имаме цялостни и конкретни практически виждания промяната да започне веднага, които ни дават основание да застанем пред нашите съграждани и да им поискаме доверието, за да се върнем към нормалността.
            На всички ни омръзнаха заобикалянето и насилването на закона, безсрамните уреждания под масата на обществени поръчки и конкурси, тоталното разпродаване на собствеността през близки фирми, замените на принципа кон за кокошка, неизгодните договори, популизма, деморализирането на обществената среда.
            На практика жителите на общината сме една обезправена общност. Особено през  последните няколко години. Нямаме думата за нищо.
            Извършва се някакво, макар и формално, допитване за вземане на кредит за определени проекти. Парите след това, в нарушение на закона, се ползват за съвсем други нужди, дори не знаем за какви. Атрактивни парцели край Сливен се заменят за хиляди пръснати незнайно къде парчета от два-три декара. Общинска фирма, която години наред поддържаше чистотата и зелената система в града за около 1 ,7 млн. лева годишно, се ликвидира. А дейността й се поема от специално създадено дружество, което взема по-късно и материалните активи на безценица. цената на услагата скача неколкократно. Най-добре работещата общинска фирма -  „Общински пазари“, модел в страната, се прави на общинско предприятие, за да се вземат директно печалбите й,  спира се инвестиционната й програма. Години наред се приема финансов бюджет, който се изпълнява на около 50 процента. Всички парцели в града са обявени за продан. При пълен срив на пазара.
            На всичко това трябва да се сложи край. Колкото и да ни е трудно. Ако получим доверие, ние ще го направим.
            Ние ще прережем пъпната връв между общината и личните сметки на всеки, който се е възползвал от публичните средства.
            Ще използваме експертният потенциал на администрацията за решаване на реалните проблеми, присъщи на общината.  Ако няма достатъчно подготвени хора ще привлечем допълнителна експертна помощ.
            Имаме съвсем конкретни виждания за инфраструктурата, за зелената система, за социалната дейност, за уреждане на собствеността на имотите в крайградската зона, което досега съзнателно не се прави.
            Ще се заемем с действително  присъщите на една община въпроси - административни услуги, социалната сфера, градската среда, транспорта. Имаме идея с минимални средства да превърнем Сливен в град за придвижване на две колела. Имаме идея да превърнем в парк предоставените безвъзмездно 116 декара от бившите казарми, които се намират в съседство с мястото, наричано все още от някои Градска градина.
            С привличане на европейски средства общината ще продължи да бъде инвеститор в публичната сфера. Ще сложим край на порочната практика с необезпечени финансово рамкови споразумения и на лансиране на проекти, от които някой ще спечели лично, но са със съмнителна стойност за гражданите.
            Бързо и целево ще предоставим терени за паркинги – надземни и подземни. От това биха имали интерес строителите и гражданите. Имаме конкретно виждане за изграждане на два хосписа за престарели и болни хора. Ще ремонтираме и предоставим на младежкия дом в града, само за младежки изяви, затворената от 15 години зала “Сливен”. Ще отредим терени за квартални параклиси.
            По всеки от важните въпроси на инфраструктурата ще питаме хората с местни референдуми.
            Нашият призив е “Да започнем на чисто – това е изходът”.
            Това не са само думи, а ключът към истинската промяна, която всички искаме. Никой друг не иска и няма основание да постави проблемите на града на града именно по този начин. Защото са обвързани, оплетени са в кълбо от лични и групови интереси.
            Ние не сме. И това е нашият шанс и шанс за града ни.
            Да започнем на чисто – е решението на всички решения.
            Важният избор ще се състои на първия тур на 23! Нашият номер в бюлетината е 33 - за общински кмет, за общински съветници и за кметове на села. За президент – гласувайте за Румен Христов и Емануил Йорданов с номер 4 в интегралната бюлетина.
           
                        Предизборен щаб на Синята коалиция - Сливен
          
21 октомври 2011 година.   

Излъска ли прокуратурата предизборно имиджа на Лечков

Такива заглавия се появиха в някои медии по повод на съобщение за прекратяване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за допуснати нарушения по служба във връзка с изпълнението на водния цикъл на Сливен.

Във въпросното съобщение се посочва също, че няма злоупотреби с финансови средства от Европейския съюз от община Сливен при работата по водния цикъл на града.

Дотук нещата изглежда, че са представени коректно, доколкото става дума за конкретен казус, проверяван по жалба на фирмата-изпълнител срещу възложителя за неизплатен аванс за извършени дейности по проекта. Спорът между двете страни – общината и „Хидросистеми”, подлежи на разрешаване в Арбитражен съд. Не е известно дали от фирмата ще се възползват и ще обжалват постановлението за прекратяване пред Окръжния съд.

Очаквано, от общината се възползваха обаче от този прокурорски акт, наистина за „излъскване“ на своя имидж. Както постъпиха наскоро, след недопустимата според нас среща между кмета, две депутатки от ГЕРБ с окръжния прокурор по тяхно искане във връзка с въъзложената от Главна прокуратура проверка на сигнали за злоупотреби с евросредства. Тогава веднага след срещата, от кмета беше заявено, че засега не са открити нарушения и проверката ще приключи до две-три седмици. А проверката в оня момент току що е била възложена и едва ли е била започнала по същество.

В много от съобщенията в медиите за прекратеното производство се припомня за спряното финансиране на общината с европейски средства по всички проекти. Пропуска се обаче обстоятелството, че въпросната проверка, както беше уточнено от прокуратурата, не засяга висящи производства, образувани по-рано, какъвто е случаят по жалбата на фирмата „Хидросистеми“.

Какви ще бъдат резултите от проверката тепърва предстои да видим и как те ще повлияят за разрешаването на въпроса със спряното по искане на ЕК финансиране на общината.

Като жители на Сливен всички сме заинтересувани изходът да бъде благоприятен.

Засега обаче той е непредвидим и със сигурност подобни опити за медийно замазване на положението няма да помогнат, а по-скоро биха засилили съмненията в европейските институции, защото от общината се търси очевидно предизборен ефект. Така както наскоро чухме премиерът Борисов да казва в телевизионно интервю, без да му мигне окото, че кметът на Сливен бил оправдан от Бургаския съд. Тъй нареченият от него Бургаски съд не е „оправдавал“ кмета на Сливен, защото не е гледал никакво дело срещу него, а Апелативният съд, за да е ясно за какъв съд става дума, след като веднъж потвърди отстраняването от Окръжния съд в Сливен на Лечков от длъжност, при повторно обжалване след месец го възстанови на поста му. Но тук не става дума за оправдаване по повдигнато обвинение, а само за наложената му процесуална мярка.

В този контекст, интерпретацията на медиите, за съжаление, потърпевша в известен смисъл се оказва прокуратурата, която „предизборно излъсквала имиджа на Лечков“. В същото време, заради изборите тя не може да спре работа, а вероятно се съобразява и със заявеното от главния прокурор Борис Велчев на 13 септември,че всички сигнали ще бъдат работени според правилата, но информация за тях ще се дава пестеливо и той няма да прави изявления по никакви теми в следващите 40 дни, за да не се превърне прокуратурата във фактор в изборите. Заради това съображение вероятно нямаше и официално съобщение в сайта на Окръжната прокуратура за постановлението, а то е било предоставено само на страните.

В тази обяснима дискреност на работа се надяваме, че от вниманието на прокурорите не е убягнална размяната на обвинения чрез медиите между спорещите страни по проекта за „разпореждане“ с европейски средства, които няма как да бъдат оставени без последствия и те вече са се самосезирали по тях.

Това, за което трябва да съжаляваме, е, че на практика като общност сме изправени пред безизходица от доста време, която никой не може да предвиди колко ще продължи. Ако не го разберем и на 23 октомври сами не сложим нейния край като извадим виновниците за нея от управлението. Такъв е изходът – да започнем на чисто. Само да не изпаднем в поредната заблуда за някакво лесно генерално решение, подготвена ни от задкулисието на определени кръгове. Защото такова просто няма.

Бързо и лесно решение на ромския проблем няма

Ромски проблем в България има. Той не е криминален, а социокултурен и социален. Той вече не е само проблем на България, но и на редица бивши социалистически страни като Румъния, Словакия, Чехия, където живеят значителни общества от ромско население. Което означава, че това вече е и проблем на Европа.С бакшиш от 300 евро и безплатен билет за връщане няма как да бъде решен.
         

В изборно време и в контекста на трагедията в Катуница, където беше извършено дръзко престъпление и беше убит човек, за него не може да се говори спокойно. Разнопосочните реакции го показват – от говореното в парламента до последното село и махала.
 

Хората стават жертва на реални и мними заплахи. Много точно от екрана го каза една жена от “Столипиново” – не ни стига всичката мизерия, че сега и ще ни нападат... Не по-малко основателни обаче са и гневните и отчаяни реакции и на българи, пострадали от ромски кражби и нападения. На потресените от убийството в Катуница, особено, когато години наред са били свидетели и потърпевши на демонстрирана наглост за недосегаемост.

Това, което се видя от преките репортажи е, че служителите на реда - за уталожване на страстите, като че ли оставиха да бъдат изгорени и потрошени две къщи на местния дерибей в Катуница. Самозванецът с титла ”цар”бълха го ухапала. Колко обаче са неопазените и безнаказано разграбени, унищожени, подпалени вили и селски имоти в България за последните двайсетина години. Без преувеличение – става дума за хиляди имоти, без да се броят т. нар. домови кражби, щетите и тук са за стотици хиляди лева.

Два имота – за отдушник на българите. И хиляди – за оцеляване и отдушник на циганите. Сметката не излиза. Такава сметка въобше е невъзможна и некоректна. Но когато липсата на справедливост разгневи много хора, тогава реакциите стават наистина непредвидими.   
         

Тогава се отприщват емоциите, разумът се заглушава от ирационални идеи, като тази за изселване, за вменяване на колективна вина, за омраза и нетърпимост.

И най-безпросветният националист няма как да не знае, че както сред българите има престъпници, така е и сред ромите. И както българите не могат да отговарят колективно, че сред тях има престъпници, така е и сред ромите. Та те самите, особено живеещите в гетата, страдат от престъпните босове и стават жертва на лихвари, сутеньори, наркопласьори, изнасилвания, ранни женитби и раждания.

Нашият град е като учебник за това твърдение – имаме май четири квартала, в които живеещите са със различен социален статус. Има културно и социално различие между кварталите и в самите квартали.
В скоби - моето семейство също изгуби вилно място и необитаван постоянно наследствен имот. Но и през ум не ми е минавало, че за това са виновни ромите. Виновен е този, който го е извършил.
         

Не като кандидат за кмет на община, в която живеят роми, и не във връзка с разразилата се ситуация, а когато съм имал случаи като адвокат да поема служебно защитата на маргинализиран млад човек, извършил кражба, съм си мислил, как може да се помогне на такива като него, за да не стигат до престъпление.
         

Човек  - българин, ром или какъвто й да е, се маргинализира от момента, когато се отказва да бъде част от общността, чиито правила или не разбира или не желае да спазва. Когато няма собственост, която да го закотвя за себе си да я пази и увеличава. Когато няма работа, която да го ангажира и да му носи доходи и удовлетворение. Когато няма квалификация и когато не е грамотен и образован.
         

Тази битова подредба на причините в обратен ред съдържа и отговорът как да бъдат избегнати, за да не се стигне до маргинализация. Най-напред, естествено, човек трябва да бъде грамотен и образован, което означава, че по-лесно може да се квалифицира и да си намери работа. Тогава би могъл да стане и собственик и да бъде част от общността и да приеме нейните правила.
         

Градът ни изобилства с примери за хора от ромския етнос, които са се маргинализирали или са част от маргинална общност по рождение. Несравнимо повече са другите примери – на образовани, подготвени и нормални граждани. Имам много такива приятели още от детските години.
          Затова кметът на Сливен, който и да е той, трябва да направи всичко възможно, за да бъдат прибрани децата в училище, да търси социални механизми за ограмотяване и квалифициране на неграмотните, да осигурява заетост в бизнес, неизискващ  специална квалификация, да решава по закон въпросите на инфраструктурата.
          Кметът, който и да е той, трябва заедно с други кметове от страната и от споменатите по-горе държави, да постави на вниманието на Комитета на регионите в Брюксел този въпрос много тревожно, със специален фокус и в неговата комплексност. За него разбира се трябва да се използат и оперативните програми и фондове. Данните сочат, че досега, при 26,5 млрд. евро по структурните фондове, които е можело да се използват за ромското приобщаване в Европа, през изминалите няколко години са усвоени само 100 милиона евро. Има резерв и в неправителствения сектор, но със сериозни корекции по посока ефективност.
         

Ако аз съм кметът, ще подема така работата.
         

Бързо и лесно решение няма. Но трябва да се започне от някъде. То обаче със сигурност не е в забраната за свободно придвижване или задължително заселване в страната и страните в ЕС. Не е в безплатен билет и 300 евро джобни. Не е в източването на социални фондове във Великобритания или Холандия от бедни български роми. А най- вече не е във вменяване на колективна вина на цял етнос за извършени престъпления от конкретни лица. Стига правоохранителните органи да ги откриват и да ги предават на правосъдието, което често не се случва, особено, когато става дума за недосегаеми босове.

 И това гневи основателно засегнатите и лесно пали искрата на противопоставянето. А когато някои политически негодник си прави тънки сметки на гърба на хората и ги тласка към безрасъдство, единственото решение е да му бъде обърнат гръб.  Още сега, на изборите.
         

Когато като обществено сме на път да изпуснем основни ориентири, “подпомогнати” от някои политици,  нямаме друга опора освен в завещанато ни от Левски: “Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!”
         

Разбира се трябва да се придържаме  в общочовешките и християнски ценности за добро и зло, които са закрепени в Европейското право и в нашето законодателство.

  Предизборен щаб на Синята коалиция – Сливен
Димитър Сяров – кандидат за кмет и водач на листата за
общински съветници

29 септември 2011 г.